Divina proportio - "божествена пропорция", така нарекли древните и средновековните математици златно сечение. Златното сечение на една отсечка а на две части се изразява по следния начин: цялата отсечка се отнася към своята по-голяма част така, както по-голямата част към по-малката. Оттук получаваме следната пропорция:

а:х=х:(а-х)

Златното сечение въпреки своята много сложна съизмеримост е все пак най-често срещаната пропорция в природата и най-често прилаганата в произведенията на човешкото изкуство.

В човешкото тяло, както цялата фигура, така и много нейни части са подчинени на законите на златното сечние. Ето славният белведерски Аполон, разсечен според златното сечение.

Линията I разделя цялата фигура на две характерни за "божествената пропорция" части. Линията Е показва отношението между главата и горната част на тялото, а линията О означава разделението на краката при колената според златно сечение. Същото може да се каже за ръката и дланта.

Ако преминем от човека към растенията, ще намерим там наистина удивително много примери на златно сечение. Да разгледаме разположението на листата на едно общо стъбло. Виждаме, че между всеки два чифта листа третият чифт лежи в мястото на златно сечение.