През първата половина на XVII столетие живял във Франция знаменитият юрист и поет Пиер Ферма (1601-1665), който "за развлечение" се занимавал също и с математически проблеми. Това обаче вършел наистина с възмутителна небрежност! Нееднократно гениални решения на математически проблеми записвал на бялото поле върху страниците на прочетените от него книги. Често пъти записвал само резултатите от тези решения във формата на теореми без никакви доказателства.

Тези теореми по-късните знаменити математици тепърва е трябвало да доказват, като винаги се убеждавали в правотата на колегата поет.

Веднъж господин Ферма чел, сигурно "колкото да му мине времето", произведение на славния гръцки математик Диофант и на страницата , в която се разглеждало разлагането на квадрата на цяло число във вид на сбор от два квадрата (т. е. z² =x²+y² ), записал по навик върху празното поле на страницата такава бележка:

"... Междувременно съвсем невъзможно е да се разложи кубът на сбор от два куба, нито четвъртата степен на сбор от четвъртите степени, нито изобщо каквато и да е степен и от по-голям ред на сбора от две числа на същата степен. Намерих действително учудващо доказателство на тази теорема, но тук липсва място, за да се запише".

Колко века десетки математици, които са се убедили вече не един път в правотата на бележките на великият дилетант се залавяли да доказват неговата теорема, но без успех, само защото на Ферма просто не му се е искало да вземе малко по-голямо парче хартия, за да запише на него това, което не се помествало на празното поле на страницата.

Най-знаменитите математици от следващите векове са дали само частични доказателства  на великата теорема на Ферма. Но никой не намерил обобщено доказателство, че уравнението zⁿ=xⁿ+yⁿ   е възможно за цели числа само при n=2.