знаете ли, че...

  • Знакът за равенство "=", е въведен от английския лекaр и математик Р.Рекорд през 1557 г.

  • Знаците за по-голямо и по-малко >,< са въведени от Т.Хариот през 1631 г.

  • Точката като знак за умножение "." се среща в работите на Региомонтан (1436 - 1476), а през 1631 г. и в работите на Хариот, но системно се използува от Лайбниц, той използва Две точки за деление ":".

  • Знакът Корен Квадратен √ е въведен от К.Рудолф през 1525 г.

  • Знакът за Перпендикулярност " ⊥" е въведен от Е.Ригон през 1634 г.

  • Знакът за Безкрайност "" е въведен от Валис, през 1655 г.

  • През 1545 г. Д-р Джероламо Кардано от Милано, издава книгата "Голямото Изкуство, или за правилата на алгебрата" с тази книга започва съвременният етап в развитието на теорията на уравненията. Правилото за решаване на уравнения от трета степен е намерено първо от дел Феро, а след това и от Никола Тарталя от Баксия. Слугата на Кардано - Людовик Ферари открил правилата за решаване на уравнения от 4-та степен

  • Френският математик Франсуа Виет (1540 - 1603) и неговите съвременници въвели буквените означения. И символи в широк мащаб. Но не съвсем известни в днешния си вид.

  • Знакът Модул от X "|X|" е въведен от К.Ваиерщрас през 1841

  • На 19 март 1791 г. Парижката академия на науките издава постановление че е желателно въвеждането на единна метрична система. На 30 март същата година, метърът бил утвърден като единична мярка за дължина. 

  • През 1685 г. в Париж било напечатано ръководството по търговска аритметика на дьо ла Порта. На едно място в тази книга словослагателят погрешно разбрал означението cto (съкратената дума центо, от латинското центум = сто) за дроб и го написал така . Въз основа на този пасаж от книгата по-сетнешните оттогава почнали да употребяват знака % за означение на процент и в средата на XIX век той получил всеобщо признание и употреба.

  • Още древните вавилонци са знаели, че частното от дължината на всяка окръжност и дължината на нейния диаметър е числото 3. Египтяните са смятали с числото 3,16. Архимед (287 – 2212 г. пр.н.е.) определя числото p с точност до 3 знака след десетичната запетая. Рудолф ван Цойлен (1540 – 1610 г.) въвежда означението на това число π (пи). Днес, с помощта на компютрите, могат да се изчисляват хиляди знаци след десетичната запетая: π = 3,14159265358979323846...  

 

 

© 2008 All rights reserved.

Create a website for freeWebnode